Кариерно ориентиране?!
Такива запитвания получаваме почти всеки ден. Това някой друг да ви каже кои са силните и слабите ви страни и какво трябва да работите с тях, става все по-тенденциозно.
Ние от Космо не сме фенове на кариерното ориентиране, или поне не на софтуерното такова, което се предлага от всички фирми на пазара. Важно е да се отбележи, че това дали дадена професия е за вас, не е като 1+1 = 2 и не може да бъде преценено от алгоритъм или софтуер (лично мнение на редактора). Това коя професия и специалност е подходяща за даден човек опира до много фактори. Например какво му е приятно и неприятно да прави, осъзнаване на различни черти на характера, мотивация, и може би най-много на разбиране разликите между отделните професии и специалности.
В днешната статия ще обърнем специално внимание именно на по-горните фактори, като започнем с последния:
1. Разграничаването на специалностите и коя за каква кариера ни служи в бъдеще.
Ние от Космо смятаме, че “кариерното ориентиране” трябва да започне точно от тук преди изобщо да се правят тестове и да се избират специалности. Това е необходимо, защото много студенти, а и родители, не винаги осъзнават разликите между някои специалности. Смятат ги за сходни или водещи до едни и същи професии и бъдеща реализация.
Затова и днес посветихме голяма част от статията си на едни доста често бъркани за сходни специалности като International Business & International relations; както и Public Relations & International relations.
Масово явление сред кандидат-студентите е да асоциират думата “International” с международна кариера в големи световни корпорации, само че…
Истината е, че за разлика от “International Business”, другата специалност “International relations”, няма нищо общо нито с бизнес, нито с последваща реализация в бизнеса или големи компании.
Докато със специалност „Business” или “International business” можете да работите впоследствие в световни фирми, правителствени или неправителствени организации, свързани с бизнес или икономика. Също така дори и да създавате собствен бизнес…
То със специалност “International relations” можете да работите в съвсем различни сфери като например – политика, дипломация, национални и международни организации, фондове, антитерористични организации и други, но далеч не бизнес такива. Неслучайно и специалността спада към политическите науки, а не към икономическите и се нарича Международни отношения. Тя изследва отношенията между държавите, организациите или други политически съюзи.
И в този ред на мисли, доста често кандидатите и родителите им не правят разлика между Public Relations & International relations, подвеждайки се от думата “relations”.
Вече уточнихме с какво се занимават “International relations” и какво можете да работите с тази специалност, но нека я сравним с PR или Public relations.
PR идва от отношения с публиката/аудиторията, или с две думи: как дадена марка/бранд/човек или фирма, желаят да изглеждат пред своите клиенти/публика/аудитория. Хората, които работят като ПР-и, се грижат за доброто име и имидж на бранд или човек, когото представляват. Напътстват неговото публично поведение, речи, контактите му с медиите и изобщо всичко свързано с неговото явяване в публично пространство – реклама, телевизия, социални медии, посещение на ивенти и прочие. Всичко това е с цел изграждане на конкретен (обикновено положителен) образ/имидж пред аудиторията. Работата на ПР-а може да се сравни с работата на режисьора, който кара актьорите да играят сцени по конкретен начин.
ПР-ът обаче доста рядко се среща като специалност на ниво бакалавър, тъй като се смята, че за да е успешен един PR специалист, той трябва да знае основите на маркетинга и рекламата, което всъщност е базата на PR науката. Основните сфери, в които са необходими PR специалисти, са политика и бизнес. Политическите партии винаги имат PR, който се грижи за добрия имидж на партията, така както и за изявите на политиците пред избирателите им. Все пак целта е да спечелят повече доверие. ПР-ите в бизнеса обикновено изграждат имиджа на фирмата или на конкретен бранд/продукт с цел да спечелят повече клиенти и да реализират повече продажби. Неслучайно и работата на PR-а върви ръка за ръка с работата на маркетинг специалиста.
Но нека се върнем на кариерното ориентиране.
Изключително важно е да разучавате специалностите и да разглеждате програмите им като предмети преди изобщо да се доверите на “Тест за кариерно ориентиране”. Не можете да очаквате консултант или тест да ви насочат към “Horticulture” например и вие да му се доверите без изобщо да видите какво изучава тази наука или какво можете да работите след това. Или другата абсурдна ситуация е, когато тест-ът не може да прецени вашите математически или дори физически способности и ви насочи към специалности, които са далеч от вашите възможности и интереси.
Тук идва и вторият много важен фактор – а именно:
2. Дали нещо ви е приятно и дали го можете (тоест дали ви се отдава).
Тест за кариерно ориентиране може да ви покаже, че най-подходящата професия за вас е ядрен физик. А всъщност вие като ученик не сте от най-добрите по физика и химия.
Или пък тест, или консултант, може да насочи ученик към ИТ, защото е много добре платена или постоянно развиваща се сфера, а пък ученикът да не харесва математиката. Да не ви учудва, ако същия ученик прекъсне още първия семестър.
Заключението е, че алгоритъм или друг човек, който не ви познава, няма как да прецени кои са вашите силни и слаби страни, кои предмети харесвате и какво ви се отдава.
3. И не на последно място – ясната представа какво точно се работи с дадена професия и образование, е може би една от най-важните стъпки при кариерното ориентиране.
Нашите консултанти съветват бъдещите студенти да се срещнат с хора, които реално практикуват, избраната от тях професия. Дори да отидат на работното им място и да проследят ежедневието и работните процеси на дадената професия. Това може да ги отдалечи от предварително избрана специалност или точно обратното – да затвърди желанията им да работят професии, свързани с нея.
Например много деца свързват Правото с работата на адвокати, прокурори и това, което са гледали по телевизията свързано с юристите. Малко от тях осъзнават, че освен 30-те минути прекарани по време на дело в съда, работатата на юриста е основно по цял ден на компютър в писане и подготвяне на речи, подготовка на аргументи и доказателства, както и стоене с часове в държавни институции.
Друга обща заблуда на младите кандидати е, че учейки Бизнес няма да им е необходимо да работят на бюро от 9:00 до 18:00 и че няма да имат шеф, а ще работят всеки, когато си прецени. Съветваме ви да прекарате един ден с някой собственик на бизнес и да прецените по колко и кога работи и какви задължения има, защото рязко ще смените идеята си за плаващо работно време на предприемачите.
Надяваме се, че 3-те съвета ще ви помогнат за вземането на едно от най-съдбоносните решения в живота. Правилно решение за образование и професия, която ще практикувате следващите 30-40 години.
Ако все пак имате нужда от допълнително съдействие в избора на специалност и избирането на подходящи университети за дадената специалност – не се колебайте и се запишете за безплатна консултация с нашите колеги.