Cosmo Study Abroad Expert е международна консултантска компания по образование от Дубай, която навлезе на българския пазар тази есен.
За разлика от всички останали агенции по образование Cosmo следва международните практики за консултиране и сътрудничество в чужбина, а не наложените в България такива.
Експертите на Cosmo разкриват някои от най-порочните “съвети” при консултирането в България, единият от които е “изискването за диплома 6.00” при кандидатстване в престижен ВУЗ на Запад.
Всъщност проучванията показват, че дипломата има не дотам голяма стойност при кандидатстване. По-важни части от апликацията на кандидат-студента са резултатът от сертификата по чужд език, мотивационното писмо и препоръките от преподавател или работодател. Учудващо, нали?
Това е така, тъй като образователните системи навсякъде по света имат различен стандарт и обучението навсякъде протича по различен начин. Съответно отлични дипломи на кандидати от Китай, Швеция или Южна Африка няма как да са еквививалентни, заради разликата в образователните системи.
Дори в България няма как 6.00 от СМГ, например, да е равно на 6.00 от гимназия от село Х с население 5000 души.
Мотивационно писмо
Това, което впечатлява комисиите на университети от Бръшляновата лига и университети от ТОП 100 на Световните класации, всъщност са мотивацията и личностните качества на кандидата. Те биват изразени в мотивационното писмо и референциите. Ако Вие сте един кандидат с отлична диплома, но не се различавате по нищо от останалите 1000 кандидати с отлична диплома, как смятате, че може да се направи избор кой е по-подходящ?
Мотивационното писмо и референциите се оказват с тежест до 50% от апликацията, като те отразяват мотивацията ви; пътя, който сте извървели до момента; всички препятствия, през които сте преминали; работен стаж, било то дори в Макдоналдс, ако това ви е помогнало да станете по-организиран и е по-добрило някои от уменията ви; доброволческа дейност, която показва, че сте социалноотговорен; както и всички извънкласни форми, хобита и дейности, с които се занимавате извън училище.
Ето ви два примера:
- Стефан Стойков от Индианаполис бе приет във всичките 8 университета от Бръшляновата лига, в това число и Харвард. Неговият успех се крие в мотивационното му писмо, в което той разкрива за емиграцията на семейството му от България в САЩ, трудният им живот там, доброволческата дейност, с която се занимава, извънкласните дейности и проекти, които са му донесли отличия и редица други фактори, които са го направили изключително мотивиран да стане един добър професионалист.
- Жанета Георгиева от Димитровград кандидатства с успех 4,70 в един от най-елитните италиански университети, който се намира в ТОП 100 на Света за Бизнес науки. Това, което грабна комисията и й даде преднина пред други кандидати с по-висок среден успех, бе нейното мотивационно писмо, в което тя изразява разнообразните си таланти и извънкласни дейности. От пеене, фотография, спорт, професионално гримиране – до блогърство и доброволчество в домове за изоставени и болни животни.
Препоръките/ Референциите
Референциите са неотлъчно свързани с успешния прием на кандидата. Те до голяма степен потвърждават факти от мотивационното писмо, през погледа на пищещия препоръката.
Референциите подобно на мотивационното писмо биват пренебрегвани от кандидатите и повечето консултантски агенции в България. Това е така, поради факта, че не е прието в България да се ползват препоръки почти никъде. За разлика от нас -на Запад има изградена практика да се ползват референции за почти всичко – от кандидатстване за проекти до кандидатстване за работно място или място в училище. Референции се изискват от тези институции или организации с цел да се прецени дали кандидатът има ясна оценка за себе си, качествата си и постиженията си.
Има два важни фактора, които трябва да имате предвид, когато изисквате препоръка от някого.
Първо – някои от най-престижните ВУЗ-ове изискват повече от една референция, Massachusets дори имат изискване за 3 такива. Кандидатите, често мислят, че всички тези референции трябва да са от учителите им от училище. Това е най-голямата грешка, свързана с препоръките, която можте да направите. Когато има изискване за повече от една препоръки, университетите обикновенно искат от вас да им предоставите една препоръка от преподавател по сходен предмент на специалността, която кандидатствате и още една препоръка, която да бъде от “неакадемично” лице. Тази втора референция може да бъде от работодател, фондация, в която сте бил доброволец, треньор, ако имате значителни спортни постижения или друго лице, което е имало поглед над вас по време на дейности извън училище. Това се изисква с цел да се разбере мнението не само на академик, а и на човек, който ви познава и е от неакадемична среда.
Второ – друга много голяма грешка, която кандидатите правят е да изискват препоръка от някого без да разяснят какво те са изразили в мотивационното си писмо, какво искат да покажат чрез него и референциите, къде и каква специалност кандидатстват. Следователно учителите и хората, които пишат препоръките, пишат неща на своя глава, които могат да се различават от фактите във Вашето мотивационно, или дори да противоречат на ценностите или мисията на учебното заведение.
Сертификат, доказващ свободното владеене на чужд език
Сертификатът по чужд език обикновено е един от първите фактори, по който се пресейват апликациите на кандидатите. Нямате ли необходимото ниво – то дори да сте национален шампион по предмета, по който кандидатствате – няма да бъдете допуснат до обучение в елитен ВУЗ на Запад.
Най-много кандидати от България, логично кандидатстват с английски език, тъй като е най-разпространеният език в световен мащаб и има най-голямо разнообразие от специалности, преподавани именно на английски.
Във висшите учебни заведения по света има 3 основни сертификата, които могат да докажат знанията ви по английски. Това са IELTS, TOEFL и сертификатите на Cambridge – CAE или CPE.
В България от ранна възраст се говори на малките ученици дори в предгимназиалните курсове, че Cambridge сертификатите са много важни за по-нататъшното развитие и за евентуалното кандидатстване в англоговоряща страна.
Това отчасти е така, но не напълно.
Всъщност, Cambridge сертификатите са най-малко предпочитаните от престижните ВУЗ-ове. Неслучайно, ако разгледате секция “Изисквания за кандидатстване”(Admission requirements или English Language requirements) винаги най-отгоре са опоменати именно IELTS и TOEFL на първо място, а CAE/CPE е или по-отдолу, или е споменат под формата на “Other certificates we MIGHT consider” или казано на български – “Други сертификати, които може и да приемем или вземем под внимание”. Това веднага обуславя по-горе изложеното твърдение, че престижните университети предпочитат IELTS и TOEFL.
В никакъв случай не поставяме под въпрос валидността и качеството на Cambridge сертификатите, но е важно да се разбере, че повечето елитни учебни заведения предпочитат кандидати с другите два сертификата, заради подходящия им формат.