9 основни грешки при кандидатстване в чужбина

Много от кандидат-студентите са самоуверени и смятат, че са компетентни по всички въпроси и няма какво да научат, защото „всичко го пише в интернет“.  Точно тази самоувереност им коства кандидатстването в някои от най-престижните университети в света. От друга страна пък българският стереотипен начин на мислене, че всичко в чужбина е по-добро от нашето, често изиграва лоша шега на кандидат-студентите и техните семейства, които не си правят труда да проверят акредитацията и престижността на даден университет. Това са само някои от основните грешки при кандидатстване.

Нашите Експерти по образование са систематизирали 9 от тях, с които ще ви запознаят в следващите редове с цел да спестим провала и разочарованието на много ученици, насочили се към кандидатстване в чужбина.

1. Сляпо доверяване на псевдо- консултантски агенции

Неслучайно слагаме точно тази грешка на първо място. Както не веднъж сме доказвали с факти, по-голямата част от консултантските агенции в страната имат некоректната практика да предлагат списъци и каталози с неакредитирани университети или такива, които дори не присъстват в световните ранглисти, промотирайки ги като опция за успешен старт. Те правят всичко това, защото получават комисионна от дадения университет за всеки подлъган студент без да се замислят, че от това зависи бъдещето и кариерата им.

2. “Ще взема стипендия, защото имам 6.00“

Измежду родители, учители и ученици битува странно твърдение, че отличният успех е достатъчен и отваря вратите ти към пълна стипендия навсякъде. Вярва се, че щом кандидат-студентът е с успех 6.00, то той е най-умният и може да бъде приет навсякъде – и то с пълна стипендия. Нека не подценяваме факта, че образованието навсякъде е различно и не е еквивалентно едно на друго. Това е и причината отличният успех да не е основен фактор нито при кандидатстването, нито при отпускането на стипендия. Още повече, че имаме достатъчно примери за ученици, които са приети в престижни университети не на база оценки, а благодарение на това, че са участвали в множество извънкласни дейности, проекти, благотворителни каузи и т.н.

Нека обърнем по-специално внимание на стипендиите. Почти няма университет, в който да получите стипендия през първата година, заради това, че успехът ви от гимназията е 6.00. По-лесно може да получите стипендия на база социален статус например, на база доходите на родителите.  Предвид по-ниския стандарт на живот в България, доходите на българина почти никога не надхвърлят доходите на средно статистическо семейство в чужбина. Етническият фактор или спортни заслуги също могат да допринесат за отпускането на стипендия.

Интересен факт: 

“В Дания, например,  на работещите почасово студенти се полага стипендия в размер на 700 евро на месец“

3. Подценяване на мотивационното писмо

Точно както говорихме в предния параграф, 6.00 не е достатъчно, за да ви приемат в университет, а Мотивационното писмо е това, което може да наклони везните във ваша полза. Едно добре написано и обосновано мотивационно писмо може да ви помогне повече, отколкото можете да си представиш. Именно от мотивационното писмо или допълнителните есета „admission office“-ът ’’ на всеки университет  преценява и решава кои кандидати да избере за дадените свободни места. Мотивационното писмо и референциите се оказват с тежест около 50% от апликацията, на места дори с повече, тъй като те показват истинската мотивация, умения и личностни качества. Точно поради тази причина, т.нар  ‘’personal statement“ или “motivational letter” може да бъде вашият най-силен коз, който не само ще ви отличи от масата отличници, но и може да ви изстреля пред кандидати, чиито среден успех е дори няколко десети по-висок.

4. Непълно проверени изисквания за кандидатстване и пропуски 

Понякога има критерии, изисквания или изпити, които дори не са упоменати в 90% от уебсайтовете на университетите и кандидат-студентите така и не разбират за тях и именно те се оказват ‘’препъни камъка’’. Това изиграва лоша шега на учениците, защото така изпускат важни срокове, които често могат да костват и валидирането самата кандидатура

Няма ученик, който да кандидатства само в един университет, а в много случаи броят не само на университетите е голям, а и този на различните държави. Всичко това трябва да ни наведе на мисълта, че става въпрос за различни крайни срокове, документи, системи, сертификати и прочие, които няма как пълноценно да следиш и спазваш и то докато все още учиш и се подготвяш за куп матури и изпити. Разбираемо е да се допускат грешки, затова е важно човек да се довери на специалист, който да се грижи за всичко свързано със самия процес, а единствената грижа на кандидат-студентът да остане спокойно да се подготвя за своите изпити.

5. Синдромът “комшийското дете“, “приятелката на мама’, “братовчедката“

Много често в офиса ни идват деца, които целенасочено искат определен университет, защото комшийското дете вече учи там. Родители, които искат детето да учи в определен град, защото са били там на екскурзия и много им харесва и куп други ситуации, които ние определяме като синдроми при вземане на решение в кои университети да се кандидатства. Неправилно е да се доверявате при избора на университет на това, че някой ваш познат учи на дадено място и сипе суперлативи за него. Още повече като се има предвид, че българинът е склонен да хвали всичко свое, за да не се изложи, а и за да предизвика завист у другите. Замислете се….. – чували ли сте някой, който е заминал да учи извън България или близките му да се оплакват от университета? Нима всички са толкова доволни? Едва ли! Важното е обаче хората около тях да си мислят, че са на най-доброто място и че щом са в чужбина значи са добре.

Друг абсурден довод при избора на университет е самото местоположение и градът, в който се намира учебното заведение. Често при нас идват ученици, които са хванали евтиния полет до Милано за един уикенд, разходили са се в центъра и връщайки се решават, че това е най-подходящото място за тяхното образование, а дали университета е достатъчно добър точно за тяхната специалност – това няма значение за тях. Въпросът е има ли с кой друг град да го сравнят – били ли са в Рим или Болоня и ако не, това означава ли, че университетите там не предлагат качествено образование ? Уповавайки се на световната класация QS World University Ranking смело можем да заявим, че University of Bologna например е по-напред в класирането от да речем University of Milan.

За жалост много малко хора се замислят колко престижен е даден университет и взимайки след години диплома от него, дали би отворила врати към успешна реализация, или просто ще стои окачена на стената.  Набляга се на гореизброените фактори, все едно се избира дестинация за почивка, а не нещо, от което ще зависи бъдещето и реализацията на студента.

Затова от първостепенна важност е да проверявате дали изобщо мястото,което някой ви препоръчва, присъства в световните класации или е по-добре да си останете в Софийски университет, който поне влиза в ТОП 800 на световната ранглиста.

6. Избор на университет на база на „Вечната заблуда – малък град – малки разходи – голям град – големи разходи“

Това е една легенда, която няма нищо общо с реалността. Има големи градове и дори столици, в които е много по-евтино и достъпно за средно статистически студент, отколкото в други далеч по-малки градове. Изборът на място, в което да продължите своето образование, на база това, че градът е малък и няма да ви коства цяло състояние да живеете там, е груба грешка. Подбирайки университети спрямо тяхното местоположение, а не например спрямо успешната реализация на завършилите доста вероятно да ви спести пари по време на обучението, но да ви лиши от шанса да получавате висока заплата след завършването си.

7.Квартира или общежитие като водещ фактор при избор на университет? 

Тук отново идва моментът с грешните решения, а именно избор на университет на база има ли общежитие към него, или не, с презумпцията, че квартира едва ли не би оскъпила много обучението. Много от кандидат-студентите идват с ясното желание, че искат да учат в даден университет, но няма да кандидатстват изобщо, защото там нямало общежитие, а не могат да си позволят да плащат наем. Или пък отказват да кандидатстват например Архитектура в Техническия в Берлин, нищо че университетът е ТОП 22 за избраната от тях специалност, само защото там трудно се намират квартири.

Трябва да имате предвид, че на места понякога е по-скъпо да си на общежитие, отколкото да поделяш квартира с някой. В крайна сметка всичко е много относително и различно спрямо различните градове, университети и страни, затова не трябва да бъде част от критериите при избор на университет.

8. Безплатно образование?!

Европейските студенти са освободени от семестриални такси в Дания, Финладния, Швеция, Норвегия и следователно нашите кандидат-студенти също могат да заминат да учат в някоя от Скандинавските страни напълно безплатно. На пръв поглед това е една сбъдната мечта – заминаваш да учиш в чужбина и дори няма да ти трябват заеми и стипендии, за да платиш годишните си такси. Забравяме обаче една особено важна подробност – стандартът на живот в тези държави е един от най-високите в света. Пресмятайки високите цени на храната, транспорта, сметките и наемите и разликата им с други страни в Европа – стигаме до извода, че евтиното излиза скъпо.

9. Търсене на програми на английски само в англоговорящи държави

Друг често срещан пропуск е това, че масово се търсят университети и специалности само в страни, в които английският е основен говорим език. Това е неправилно, защото възможност за обучение и програми на английски има и в много други страни като Испания, Германия, Нидерландия, Италия и др. И нека не забравяме, че живеейки в някоя от тези страни неимоверно ще понаучите и нейния език и ще добавите още един плюс към своето обучение и развитие.

И нека обобщим: Не забравяйте, че не отивате да “живеете” или “on holiday”в дадената държава, а отивате за добро и престижно образование. Тоест основният аргумент трябва да бъде престижен университет без значение държавата, в която ще учите. Диплома от топ 50 университет на света от Испания например ще ви отвори врати за работа или магистратура в цял свят, а диплома от треторазряден университет в Нидерландия може да не ви позволи да направите дори магистратура поради съмнителната му акредитация или да не ви даде възможност да си намерите работа не само в Нидерландия, но дори и ако се приберете обратно в България.