Все повече консултантски агенции наблягат на промотирането на Холандия като дестинация за образование, особено след като Великобритания напусна ЕС и възможностите за финансиране на острова се изпариха.
Не e ли странно обаче, че всички се вкопчиха именно в образованието в само една конкретна държава, която дори е 3 пъти по-малка по площ от България?!

И не е ли именно Нидерландия една от двете страни, които умишлено се противопоставят на влизането на България в Шенген?!
Да, обаче, където и да отидете на консултация се започва винаги с така нареченото “практическо” образование в Холандия. Слагаме кавичките неслучайно…

Ние от Космо сме се посветили на една мисия и тя е да НЕ гледаме на образованието като чист бизнес. Точно затова и винаги разкриваме пред вас лоши практики на наши колеги, пошли стратегии за бързо забогатяване на гърба на младите българи. Фокусът ни е върху разграничаването на ПРЕСТИЖНОТО от ПОСРЕДСТВЕНОТО образование на запад.

Тези редове са насочени към всички онези бъдещи кандидат-студенти, които вече са взели решение да кандидатстват в Нидерландия, или тези, които тепърва я обмислят като вариант за бъдещето си образование.
А ето какво агенциите не ви казват или лаконично отбягват, когато им зададете конкретни въпроси:

1.Разликата между 2та типа университети в Холандия.

Има няколко основни разлики между така наречените “ресърч” университети и “практическите” университети. И една от тях далеч НЕ е, че едните са практически, а другите не са…. Това е абсолютна лъжа и фалшив аргумент при продажбата на “практическите“ университети. За да се уверите, че е лъжа, влезте в сайтовете на произволно избрани “практически” и “ресърч” университети и разгледайте секция Методи на преподаване. И бам – изненада!!!!
Всъщност не само „практическите“ университети имат практика в програмата си, а напротив. “Ресърч” университетите имат множество проекти, стажове, групова работа и прочие, т.е. така отбягваните от консултантските агенции “ресърч” университети също са практически.

Ето малко директни примери, за да се убедите сами:

University of Amsterdam (ресърч университет) – специалност Медии и Информация включва стажове, проекти, презентации дебати и други – линк тук

Erasmus University of Rotterdam (ресърч университет) – специалност Психология включва проекти, презентации, дебати, практически упражнения и използване на дигитални медии по време на обучението – линк тук

2. Разликата в дипломите
Друга тема, която колеги “уж-консултанти” отбягват, е за разликата в дипломите, не само измежду самите холандски университети, но и като цяло международното сравняване и признаване на дипломата. Все пак целта на повече родители и деца е те да заминат и да получат образование в чужбина заради по-добрата диплома, не е ли така? Поне така би трябвало да бъде…

Само че, тук възниква един сериозен казус, а именно, че Нидерландия е една от малкото държави в света, която има различни нива на висшето си образование конкретно при бакалаврите. Студентите, които завършват “ресърч” университетите, получават стандартната и международно призната диплома “WO Bachelor”.

Това е бакалавър, какъвто бихте получили и от Англия, Италия, Германия, САЩ или Австралия, т.е. това е стандартната бакалавърска степен приета в цял свят за бакалавър, дори в България.
За разлика от тях обаче, “практическите” университети ви удостояват с една полoвинчата степен на образование наречена “HBO”.

Защо използваме думата полoвинчата?
Защото тази диплома не само, че не е равна на световните бакалавърски степени, но не е призната нито от местните университети в Нидерландия, ако решите да запишете магистратура след нея, нито в която и да е друга държава. Не можете да легализирате такава диплома във вашата страна, нито пък можете да запишете магистратура в друга държава, та дори в България е невъзможно да учите магистратура след HBO степен. Ние от Космо я сравняваме с така нареченото Полувисше в България, което отново не е равно на стандартния бакалавър и не ви позволява понататъчно обучение и кой знае каква реализация.

3.Престижност и рейтинг на университетите
За съжаление подводните камъни на образованието в Холандия не са само тези. Това, което много родители и ученици не си правят труда да свършат, е да проверяват акредитацията и рейтинга на университета, към който са се насочили. Това обаче е жизненоважен фактор при избора на университет, защото много от университетите в държавата на лалетата са със съмнителна акредитация и нисък рейтинг.
Как се определя рейтинга ли?
Повечето университетски класации определят рейтинга на университета на база реализация на кадрите, които го завършват. А не е ли точно това основната мотивация на всяко семейство – да изпратят детето си да учи на място, където ще получи по-добра реализация, отколкото в българските университети?!

Да, обаче за голямо учудване на повечето от вас “практическите” университети на Холандия не попадат нито в световната на QS World University rankings, нито пък в тази на The Times higher education, както и в нито една друга световна класация. За ваше сведение, университети като Софийския, Техническия и Медицинския в София са на позиции в топ 600 на света. Най-промотираните “практически” университети от псевдоконсултантите като Fontys и Аvans не попадат дори в топ 2000 на световните класации. Или с две думи – ако завършите Софийския, дипломата би била приета на много повече места и по-добре от работодателите, отколкото тази от Fontys и Avans.

Много родители и кандидати сега си задават въпроса :
”Защо тогава ни залъгват и ни представят фалшива информация от агенциите?”
Защо ли? Ще ви кажем защо накрая на тази статия! Но преди това – още малко факти!

4.С какви състуденти ще учите в Холандия?

Чудите ли се защо постоянно чувате за много завърнали се от Холандия студенти, които прекъсват обучението си? Една от причините, разбира се, е липсата на общежития и квартири, но тази тема ще я разгърнем малко по-късно. Преди това си направете труда да проверите официалната статистика на нидерландските власти – линк тук към официална статистика,   които показват, че близо 20% от чуждестранните студенти прекъсват още първата година. По-съществената причина не е настаняването, а ПРИЕМЪТ НА КОНВЕЙР.
Направете си следния експеримент – помолете близък приятел с нисък успех 3.00 или 4.00 да подадете документи от негово име, в който и да е “практически” университет….. и Voilà … приет е. Точно така,както е приет и ученикът с 5.50.

Не, не се шегуваме изобщо, можете да го изпробвате, защото ние знаем, че “практическите” университети на Холандия приемат абсолютно всеки и по този начин си осигуряват субсидиране от държавата – тоест запълват си местата. Лошото за вас, кандидатстващите там, обаче е, че попадате в среда с маса средно до нискоинтелигентни ученици, което може да ви повлияе не само на ученето, но и в живота. А вие родители преценете дали цялата мъка и учене, за да бъдат децата ви отличници си е заслужавала, при положение, че и тези дето не са влизали в час, ще бъдат колеги-състуденти на вашето дете в дадения “практически” университет.

5.Консултанти или продавачи, които са завършили в Холандия

Не на последно място – не ви ли е странно, когато една агенция се промотира с факта, че нейните “консултанти” са завършили в “практическите” университети на Нидерландия. Че като толкова ги рекламирате за добри и престижни университети, вие завършилите икономисти, ИТ специалисти или инженери, виждаме, че сте се реализирали “страхотно” по специалността си – станали сте търговски представители(аджеба консултанти) на минимални заплати в България.

Това ли е примерът за добра реализация след “практически” холандски университет?! И не ви ли е срам, знаейки, че някога такъв консултант е прецакал вашето бъдеще като ви е набутал в “практически” университет, сега вие с ясното съзнание да правите същото, рекламирайки този тип образование и проваляйки бъдещето на стотици други деца?????

Дотук с фактите, доказващи недотам престижното образование в Холандия, а сега още малко информация за настаняването на студентите в Холандия и лошата сметка на родителите.

Ниски такси и ненормално скъпи квартири
Доста често кандидатите и семействата идват при нас, настоявайки да кандидатстват в Холандия основно заради ниските такси от 2000 евро на година за университет. Повечето от тях не са наясно, че таксите във Франция, Швейцария, Италия, Белгия, Испания, Австрия, Германия и Ирландия са по-ниски. Същите тези семейства не са си направили труда да сравнят възможностите и разходите за настаняване в различните държави от Европа. Как изглежда едно такова сравнение ли?

Ето ви примери:

Квартира в Холандия – средна цена 1000 евро, но е по-реалистично да предвидите 1200-1500 евро, тъй като трябва да се преборите за дадената стая(да, това са цени за стаи на месец, а не за апартамент)
За сравнение:
Испания – квартири от по 400-700 евро и самостоятелни цели апартаменти от по 1200-1500 евро. Нямат недостиг, т.е. цените варират по-скоро от локацията и това до колко е ново обзавеждането.
Италия – общежития между 300-700 евро, квартири от 350-800 евро за стая
Можем да ви дадем още доста примери, но смятаме, че не е нужно, тъй като една кратка годишна калкулация е доста красноречива, а именно:

Холандия – такса университет: 2000 евро + 12 месеца по 1200 евро средно за квартира са 2000 + 14400 = 16400 евро без храна и транспорт

Испания – такса университет средно 1300 евро + 12 месеца по 600 евро средно за квартира = 1300 + 7200 = 8500 евро ( с две думи наполовина на разходите за настаняване и университет в Нидерландия)

Италия – средна такса университет на база доход на семейството 2000 евро + 12 месеца по 500 евро средно за квартира или общежитие = 2000 + 6000 = 8000 евро (отново на половина на тези в Холандия)

Да не говорим, че дори “скъпата” Англия има университети от топ 100 на света с такси от 12000 паунда и с опции за настаняване от 300 паунда на месец, или общо двете 15600 паунда на година.

Все още ли сте на мнение, че образованието в Холандия е престижно и евтино?! Предпочитате да платите 16000 евро за мизерна стая и треторазряден никъде непризнат университет или за стандартна стая и престижна диплома от Великобритания? Оставяме ви сами да прецените.

 

 

Ако сте имали търпението и интереса да прочетете цялата статия, предполагаме сте стигнали до заключението, че образованието е превърнато в бизнес без срам и съвест; че на Агенциите-продавачи на фалшиво образование не им пука за подрастващото поколение, което ще ръководи държавата ни, икономиката ни, фабрики и ТЕЦОВЕ, централи и вецове, ще ни лекува или ще се грижи за социалната ни система.

Промотирането на конкретни треторазрядни университети всъщност е провокирано от солидните комисионни, получени от “практическите” университети на Холандия, които плащат средно 1000-2000 евро на приет студент на конкретната агенция-продавач. Или математиката изглежда така: 500 студента на година по 1000 евро минимум са 500 000 евро само от комисионни.

Сега вече картинката става доста по-ясна нали? Само се замислете дали престижен университет би дал пари на който и да е, за да си запълни местата – отговорът, разбира се, че е не, защото конкуренцията е толкова голяма, че приемат само най-добрите кандидати.

И не, никой от агенцията-промотър няма съвест и не го интересува, че Вашето дете отива в университет с НЕПРИЗНАТА никъде диплома и че не може нито да се реализира по професията си, нито пък да продължи за магистър. Напротив, връща се в България и се превръща в поредния лъжец-продавач на фалшиво образование за едната комисионна и бонус към заплатата.

 

 

П. П. Използваме името Холандия, а не официалното Нидерландия в статията, заради по-голямото разпространение на името Холандия измежду кандидат-студентите.