Висшето образование в Скандинавските държави (Дания, Финландия, Норвегия и Швеция) е напълно безплатно за студенти от Европейския съюз.
Предвид настройката на българина към евтиното, намаленото и безплатното е повече от ясно, че има огромен интерес от българските кандидат-студенти към тези дестинации. Има и много консултантски агенци, които усилено ги промотират (разбира се, с не толкова чисти помисли) и още повече засилват интереса, но това ще коментираме малко по-късно. Ние от Космо не сме срещу определени дестинации, а напротив с нас може да кандидатствате навсякъде по целия свят без ограничения.
В тези редове не искаме да ви откажем да кандидатствате в някоя от изброените страни или да кажем, че няма качествено образование там, а просто да акцентираме на факта, че както в много други случаи и в този – “Евтиното излиза скъпо“.
Стандартът на живот във всяка една от 4-те страни е изключително висок и цените на всичко са 3 или 4 пъти по-високи спрямо тези в останалите страни и то не само в Европа, но и в цял свят. Не напразно почти винаги Норвегия и Дания влизат в ТОП 5 на най-скъпите за живеене страни в Света.
Всички си мислят, че да учат в Скандинавието е най-евтиният им вариант, защото няма да се налага да плащат семестриални такси. 90 % от студентите обаче не си правят сметка, какво се случва, когато дръпнат чертата след 3 години.
Парите, които ще са похарчили за издръжката си ще надхвърлят в пъти тези, които биха платили общо за такси и издръжка в друга държава в Европа.
За да бъдем максимално коректни и точни използваме анкети с наши студенти, както и проучвания и статистики, които се обновяват в реално време.
Да вземем за пример отново това, което най-вече вълнува студентите – наема на жилище. Може да се сдобиете със стая в апартамент и то в краен квартал в 4-те от страните на стартова цена от поне 800 евро, като режийните разходи започват от 300 евро на месец, а съпостaвката с останалите може и сами да си я направите /вижте таблицата по-долу/. За сравнение – една Испания или Италия предлагат общежията и квартири на цени близки до тези в България.
Всички знаете колко струва опаковка яйца в България, но дори и не предполагате, че за същото нещо в Скандинавието ще трябва да платите 4 евро.
Цената на кафето също варира между 4 и 7 евро взависимост от страната, като за съпоставка в Италия може да си купите кафе за 1,80-2 евро, което отново е близо до стандарта на България. Ако си правите наденички за вечеря, ще ви костват около 20 евро за килограм. В случай, че решите да обядвате и то в евтин ресторант трябва да си подготвите от 25 до 40 евро/нашата студентка Ралица, която учи в Copenhagen Business School скоро ни споделя, че един обяд и струва 40 евро/, което си е доста сериозна в сравнение с ресторанти от този тип в други страни в Европа.
Липсата на директни полети и необходимостта от неколкократни прекачвания, които оскъпяват самолетните билети са не малко “перо“ към разходите, които ще трупате в годините. Нека вземем за пример Швеция до която няма директни полети от България и освен висенето по летищата, за да смените няколко полета след това ще ви се наложи да ползвате и влак или автобус до града, в който е университата ви. Същото ще се случи и ако сте студент в някой от корпусите на Aarhus University в Дания – ще се наложи да смените различни видове транспорт и накрая ще пътувате толкова време от България до там, все едно сте летели до Ню Йорк. Сега всичко това може да не ви се струва голям проблем, но парите и времето, което ще изгубите в пътуване по време на обучението си далеч не са малко.
Тук отново може да направим бърза съпоставка с една Италия например, където може всеки уикенд да летите до Милано, Рим или Болоня срещу 20 евро.
Не по-малко важна от финансовата част е и грешката, която много от студентите допускат доверявайки се на консултантски агенции, които ги насочват към вече известните ви партньорски университети. В много от случаите ги набутват в университети, от които взимат така нареченaта АP Diploma, което е полувише и това е “подробност“, която за жалост научават чак след 2 години при завършването си. Такива са случаите с кандидат-студенти заминали с идеята за по-добро бъдеще в университети като:
Нека не пропускаме и суровия климат, който със своите ниски температури, влажно и мрачно време влияе определено на настроението и живота на хората. Социализацията в Скандинавието далеч не е лесна задача. Населението на тези страни се слави с това, че не са особенно социални и дружелюбни, трудно приемат нови хора и са също толкова студени, колкото е и времето. Единствено по време на пандемията това бе в техен плюс, защото те са свикнали така или иначе да не излизат много и да си стоят по домовете. В случай, че намирате себе си за интроверт, начина на живот в тези страни далеч не е за вас. Предвид еднообразието и сивотата на ежедневието може дори да изпаднете в депресия.
Факт е и големият процент на самоубийства сред населението на тези страни, което вероятно е вследствие на гореизброените неща.
Въпреки че образованието е изцяло безплатно и това буди огромен интерес у българите, за нас е една заблуда към хората с ниски доходи, че Скандинавието е най-подходящо за тях. Всъщност да заминеш да учиш в някоя от тези страни е достъпно за студенти, чиито семейства имат високи доходи и излишни пари за харчене. Затова е важно да вземете под внимание всички изброени факти, за да направите правилната преценка дали това е най-добрата опция за вас, а не да се доверявате на сляпо само защото е безплатно.