Все повече млади хора трудно избират и правят еднозначно решение за бъдещото си образование и професия. Постоянно сме заляти със запитвания за кариерно ориентиране, престижни и непрестижни професии, трендове на успешните браншове, професии на бъдещето и прочие. Тези запитвания обаче идват основно от родители на кандидат-студенти, а не от самите кандидатстващи. Усеща се едно недоверие на родителите към техните деца и постоянното им вмешателство в избора на кариерна посока. Това от една страна е хубаво, тъй като доста от 18-годишните нямат необходимия житейски опит, за да вземат самостоятелно решение.
Но днес ще коментираме една друга ситуация. Доколко вмешателството на родителите в избора на образование, университет или професия помага, или вреди на бъдещето на децата.
Синдром „Детето на мама„
Едно от най-често срещаните поведения на последното поколение майки и родители като цяло, е предпазването на детето от всичко – дори от съвсем битови случки и неприятни ситуации. Майката на 21-ви век „трепери“ над отрочето си много повече от майките на миналия век. Сегашните подрастващи биват предпазвани да не се ударят, да не се наранят емоционално, да не се сблъскат с неуспеха, пък камо ли да се провалят. Майките имат навика да вярват сляпо на децата си, да обвиняват трети човек за несполуките им и много често поемат голяма част от отговорностите им.
Едно време нашите родители ни оставяха да се оправяме, да излизаме по улиците сами, да си играем до късно, да решаваме споровете с учителите или другите деца самостоятелно. Разбирате накъде бия нали?! В днешно време на децата не им се дава никаква свобода нито като малки, нито като по-големи и майките-орлици неотлъчно бдят над тях. Ами как очаквате детето ви да може да се справя на по-късен етап с трудности, ако не е имало такива досега? И как изобщо очаквате да вземе самостоятелно решение за бъдещето си, ако е свикнало вие, родителите, да взимате
всичките такива?!
Семейство на юристи
И ако майките на 21-ви век възпитават децата си доста по-различно от майките на предходния, то наследствените професии са нещо, което го е имало винаги. Най-честите такива са именно юристи, лекари, архитекти, инженери. При тях дядото, бащата и лелята са с една и съща професия. Те непреклонно насочват тийнейджъра към същата сфера, защото смятат, че това е единственото естествено продължение за самия млад човек, а и на рода. По този начин не се дава възможност на кандидатстващия да преоткрие и развие напълно всички свои качества и таланти, защото всички други кариерни пътеки биват зачеркнати като опция.
Престижни и непрестижни специалности
В този ред на мисли прави впечатление, че родителите от по-горните и някои други професии, имат склонността да разделят професиите на престижни и непрестижни. Аз (редакторът) искрено се посмях, когато го чух за първи път. Но след време осъзнах, че всъшност не е смешно, защото доста хора мислят така.
Например за родител инженер или архитект не е престижно детето му да учи драматургия или илюстрация. За родителя инженер няма реализация с такъв тип специалности, не се изкарват добри пари, няма бъдеще и това ги прави непрестижни. За родителя икономист също не би било особено пълноценно детето му да вложи време и усилия в специалности като спортен мениджмънт или музикално продуциране, защото не ги смята за рентабилни.
Бихме искали да попитаме тези родители какво ще кажат за продуцентът Юлиян Костов, аниматорът Теодор Ушев, писателят Георги Господинов и още много други? Не са ли хора успели именно в тези „непрестижни сфери„? И не носи ли Мария Бакалова едни от най-скъпите рокли, бижута за хиляди долари на всичките си изяви на червения килим редом до всички световни знаменитости? Или ще кажете „Не, тя е бедна и неуспяла, защото е избрала да стане актриса, а не банкерка например“.
С две думи имаме предвид, че такова нещо като престижна и непрестижна професия няма. Това да насочите детето си към Финанси и да неглижирате музикалния или друг негов талант няма да го направи супер успешен финансист. По-скоро би станал човек, който не харесва работата си, демотивиран и отегчен. Един млад човек, който харесва това, което прави, има много по висока мотивация – съответно по-високи шансове за реализация.
Родители, не правете децата си нещастливи юристи, икономисти, инженери. Дайте им свобода да правят това, което им харесва и което обичат. Дайте им шанс да разгърнат пълния си потенциал.
„На Елена щерка й ще учи за фармацевт – и ти това трябва да учиш„
Друг доста често срещан пример е родителят, който „взима акъл от друг родител“ без да се съобразява с желанията или възможностите на детето си. Обикновено това са родители на съученици или приятелски семейства, колежката в работата, съседката и други. В България имаме малко и манталитета постоянно да се съревноваваме с комшиите, колегите, приятелите като винаги трябва да сме поне на тяхното ниво. Точно и тази черта на характера на средностатистическия българин му играе доста лоша шега при даването на съвети за бъдещата кариера на детето му. Често срещано явление по време на консултациите ни е подобен разговор:
– Ники ще учи Медицина в Холандия, защото детето на наши приятели учи там и е много доволно. – майката
– Ама, мамо, аз не съм избрал профили биология и химия. Знаеш, че не ми се отдават точните науки, аз съм хуманитарен профил в училище. – учиникът Ники
– Нищо, маме, ще те пратим на всички възможни уроци и за догодина ще си готов, на мама доктора, той! – майката
Подобни разговори чуваме често и за други специалности, и за други комшийски деца. Прави впечатление, че чуждото е най-доброто и най-престижното и типично по български трябва да се стремим да сме като другите. Такъв тип насоки обикновено довеждат до евентуален прием на ученика в дадената специалност. Отпадането му от университета се случва много бързо след това, поради невъзможност за усвояване на материала или нежелание да продължи в дадената насока.
ИГНОРИРАНЕТО НА КЛЮЧОВИ ФАКТОРИ ПРИ ИЗБОРА НА УНИВЕРСИТЕТ И СПЕЦИАЛНОСТ
И ако дотук говорихме за някои доста познати състояния на родителите, то последното, което ще засегнем днес, не ви е чак толкова близко.
Не е нужно да споменаваме, че един от най-важните фактори при избор на университет е ранкинга и реализацията за дадената специалност. Говорим доста за това във всички наши статии и за това смятаме да го спестим. Но бихме искали да обсъдим други условия, които много родители омаловажават при избора на университет и специалност.
Ето ги и тях:
Локация
И ако за медицинските лица няма значение дали ще учат и практикуват в Германия или Италия, на село или в голям град, то има редица професии, за които това е от значение. Например, наскоро имахме консултация с дете, което иска да учи Ивент мениджмънт. Въпреки, че тази специалност се преподава безплатно в провинциални униерситети в Ирландия, ученичката сама беше заключила, че за да придобие практика, е по-добре да учи и да живее в голям град като Лондон, Дубай, Мадрид и прочие. И това е логично – събития в селата почти не се състоят.
Друг пример е актьорското майсторство. Там вече има 1-2 световни дестинации, където може да изгрее вашата звезда. Това далеч не е нито Холандия, нито Испания. Тоест при избора на професия и университет е хубаво да преценим и местоположението.
Възможност за работа
Има държави, които силно ограничават или не толерират студентския труд извън университета. Но има и такива като Дания, Холандия, които дори подпомагат работещи студенти с допълнителни стипендии. Така, че факторът къде и по колко може да се работи, докато сте студенти (особено самоиздържащи се такива) не трябва да бъде подценяван при избора на университет. Също, нека си признаем, че колкото и големите градове да не са по вкуса ни, то възможностите за студентска работа, както и за последваща заетост по специалността, там са далеч по-многобройни.
Контакти и социална среда
И не на последно място – локацията на кампусите също е от голямо значение. Запитайте се дали е в близост до потенциална среда за развитие на професията, която искаме да работим или не.
Например, кампусът на университетa Swiss Business School се намира в бизнес парка на Барселона и то в една от бизнес сградите. Локацията изобщо не е случайна, защото стратегията на университета е учениците да следят ежедневната работа на бизнес професионалистите. Да я коментират с тях и да се учат от практиката, а не само от лекциите. Шансът да се сблъскате в асансьора със СЕО-то на някоя международна фирма и той да ви заговори, е доста по-голям, отколкото на изнесените в други райони университети.
И като говорим кого можете да срещнете – има университети, чиито имена се свързат с по-заможни и високопоставени хора.
Например, университетът Сейнт Андрюс във Великобритания се слави с това, че там учат основно хора от кралското семейство, деца на лордове, графове и въобще хора, близки до английската корона. Там са се запознали също и Принц Уилям и Кейт Мидълтън. Друг символичен пример е IE Madrid, едно от високопоставените в класациите бизнес училища, но с далеч по-високи такси от другите европейски училища за бизнес. Това е така, защото е
публична тайна, че там основно учат децата на богатите и че не всеки може да си го позволи. Точно в такъв тип университети можете да срещнете бъдещите си бизнес-партньори, инвеститори и тн.
Сианс По във Франция също е един страхотен пример, че факторът в каква среда попадате и какви контакти можете да завържете, хич не е за подценяване. И за да се аргументираме – знаете ли, че именно там са завършили и сегашният президент на Републиката – Еманюел Макрон, предишният – Франсоа Оланд, Никола Саркози, Митеран и доста от френските министри. Неслучайно университетът е 2-ри в света за политология и международни отношения.
Коледа е времето, което прекарваме с най-близките. А Нова година – моментът, в който правим равносметка за отминалите вече избори.
Скъпи родители, вярвайте в децата си, давайте им свобода сами да избират бъдещето си. А вие, бъдещи кандидат-студенти, бъдете смели. Научете се да се борите за мечтите си и съдбата ще ви помогне те да се сбъднат!
